Знаем, че хазартът съществува от времената, когато пътищата не са и замисляни, а дивата човешка природа е размятала своите коси върху породисти четириноги. Вярва се , че хазартът е присъствал в почти всяко общество в историята – от древните гърци и римляни, до Наполеон и кралица Елизабет.

Най-древната хазартна игра е хвърлянето на зарове. За да бъде възможна тя, заровете са изработвани от глезенната част на кост на овца или куче, което да си признаем звучи малко плашещо. Но това определено не е спирало хората да играят, а точно обратното – играта и предметите свързани с нея, започват да се развиват. Египтяните, например, хвърляли „ашик“ – кост от агнешки или кози крак, китайците изпробвали своя късмет с керемиди, а в Древен Рим, Клавдий имал специално отделение в колесницата си, където да хвърля зарове. А ето и нещо пикантно – според Библията, римските войници разиграли одеждите на Христос след разпъването му на кръста. Направо не е за вярване, нали?

Софокъл твърдял, че заровете са измислени от гръка Паламедес по време на обсадата на Троя, като те били използвани от жреци и магьосници, с цел гадаене. Между другото, гърците изработвали заровете от бронз, оникс, алабастър или слонова кост, като символ на естетиката.

Индианците в Америка пък вярвали, че игрите на късмета са измислени от боговете, както и че заровете могат да предскажат плодовитостта на реколтите и бъдещото на болните членове от племето.

Като заговорихме за Америка, в американската история, игралните зали са били познати още като салони (Saloon), чието съществуване е повлиятно от четири основни града: Ню Орлиънс, Сейнт Луис, Чикаго и Сан Франциско. Това са били местата, където пътешествениците са намирали компания за разговори, за пиене, а понякога и за залагания. Въпреки забраната от закона в началото на 20-ти век, хазарта е продължил своето съществуванеа през 1931 г. извоюва своята легализация в щата Невада.

В Европа, първата изгрална зала (къща) се е появила на бял свят през 1638 г. – „Ридото“, основана във Венеция, Италия, от Великия венециански съвет, за да контролира хазарта по време на карнавалния сезон. Но през 1774 г. правителството затваря официално сградата, поради опасения от обедняване на местното благородство. Защото, въпреки че залата е била отворена за всяка прослойка от населението, луксът разпалващ желанието за игра, бил възможен само за тези, чиято кожа е била покрита с блясъка на „синята“ кръв.

В България, първото казино е изградено в град Вършец през 1930 г. – Банско казино или познато и като Царско казино, поради редовното му посещение от принц Кирил. Когато видели кабриолета на принца (тогава колите още едва навлизали в България), младите момци се стичали в казиното – присъствието му винаги е обещавало голяма веселба. Освен тръпката от залаганията, принцът се главозамайвал и от дамите. За него се говорело, че понякога задявал и девойки без синя кръв. Той забравял да брои бурните вечери, а на сутринта се прибирал широко усмихнат във вилата, осланяйки се на нощта. За жалост, след смъртта на принца, казиното бавно изгубва своя блясък, а днес не функционира.

В момента, в България броят на игралните зали надвишава 700. Така че, драги читатели, дерзайте!